На този ден: 16 декември

На 16 декември 1934 г.  официално са осветени сградите на  Библиотеката и на Ректората на Софийския университет.

Ректоратът  на Софийския университет около 1935 г.

През 1880 г. Министерството на просвещението на  българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата, чиято идея е да се създаде българско висше училище.

През 1906 г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от френския архитект Анри Бреансон, който  представя идейния проект като ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се построят върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е Народната библиотека) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени преди избухването на Първата световна война през 1914 година.

През 1920 г. ефорията възлага на арх. Йордан Миланов да преработи първоначалните проекти в една сграда и строежът на държавния университет започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на основния камък под ръководството арх. Миланов. Арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени авторски права и ефорията му изплаща обезщетение.

Сградата на Ректората е тържествено осветена на 16 декември 1934 година

Пред фасадата са поставени  бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет — братята Евлоги и Христо Георгиеви, които са изработени от скулптора Кирил Шиваров.