На 21 юли 1921 г. в България е въведено безплатно образование

В Царство България на 21 юли 1921 г. е въведено задължително и безплатно образование до 7-ми клас.

Значителни нововъведения в образователната система се правят със Закона за народното просвещение (1921) на Стоян Омарчевски. Утвърждава се задължително основно образование (началното училище и прогимназията), дава се практическа насока на училищната система (проличава в новите програми на основните и средните училища и в създаването на професионални училища), гимназията се разделя на 2 курса – долен (3-годишен, общообразователен – реални училища) и горен (2-годишен, общообразователен или специален – гимназии, педагогически и специални училища). 

Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование. В повечето страни образованието е задължително до определена възраст.

Държавното рисувателно училище в началото на XX век.

Образованието през Възраждането

Икономическото замогване на българите в края на 18-и и началото на 19-и век провокира нуждата от новобългарско образование. Елино-български училища, взаимоучителна метода, Рибен буквар, български класни училища и гимназии, читалища (феномен не само за България, но и за Европа!), изпращане на будни младежи на обучение в странство, книгоиздаване, периодичен печат, дарение на братя Евлоги и Христо Георгиеви за основаване на български Университет – всички тези факти, които знаем от учебниците по история, показват усилията на възрожденските българи да изучат децата си. Това е похвален стремеж, но до Освобождението резултатите са повече от скромни – към 1878 година едва 3% от населението на България е грамотно (може да чете и пише). Причината се корени в липсата на държавна политика (от страна на Османската империя) в образованието, а постигнатите резултати са продукт единствено на индивидуални и обществени усилия.

Образованието между Освобождението и 09.09.1944 г.

Възстановената българска държава стъпва върху възрожденските традиции, но започва и истинска целенасочена политика за ограмотяване на населението. Изграждат се много повече училища, завършилите в чужбина дават своя съществен принос в образователното дело, а Министерството на народното просвещение започва да изпраща с държавни стипендии български младежи в реномирани европейски университети. Учителската професия е високо платена и изключително престижна.

Съществен аспект от държавната политика е и привличането на преподаватели от чужбина (проф. Константин Иречек е най-известният пример, но той далеч не е единствен). Любопитен факт е, че в края на 19-и век в България пристигат шестима учители по физическо възпитание от Швейцария. Един от тях, Шарл Шампо, представя страната ни на Олимпийските игри в Атина през 1896 година (много преди основаването на Българския олимпийски комитет). Друг, Жорж дьо Режибюс, пък поставя основите на футбола (наричан тогава „ритнитоп”) у нас.

В крайна сметка, през 1911 година, вече 37% от новобранците в армията са грамотни – ниво, което е най-високо на Балканите, по-високо от Италия, и доближаващо това на Австро-Унгария.

В периода между двете световни войни позитивната тенденция продължава. Днес, гледайки статистиките от онова време, може да ни се струва, че населението като цяло е било слабо образовано, но в действителност високообразованите и квалифицирани кадри (включително завършилите в чужбина) са били достатъчни да покрият нуждите на тогавашната икономика. Доказателствата, че българското общество е било добре образовано за времето си, се проявяват след присъединяването на Македония, Беломорието и Западните покрайнини през 1941 година. Тогава лъсва драстичната разлика в нивата на образованост на българите от „старите” и „новите” земи, а държавата започва масирана кампания за отваряне на български училища.

През този период ролята на българското училище е не само да образова, но и да възпитава. Днес мнозина от нас свързват практики като ученически униформи, вечерен час и оценки за поведение с комунизма, но в действителност всичко това е наследство от монархията. В училище се изучава вероучение, а всеки учебен час започва с молитва. 
Въпреки всичко изредено дотук, българското образование от този период си остава силно прагматично, без стремеж към „знание заради самото знание”. Едва през 30-те години на 20-и век академичният елит проявява наченки на космополитизъм, като учените вече не ограничават контактите си само до страната, в която са следвали, а започват да съизмерват постиженията си с цяла Европа. Това обаче не продължава дълго.

Образованието в периода на комунизма

Комунистическият режим разтърсва из основи българското образование. Мнозина учители, студенти и университетски преподаватели стават жертва на репресии, като техните места се заемат от лоялни на новата власт лица, които често нямат необходимата ерудиция. Така България се лишава от значителна част от своя интелектуален потенциал, а новите кадри в образованието трудно успяват да запълнят тази празнина.

От друга страна, комунистическата власт има сериозна заслуга в развитието на инженерните и точните науки (математика, физика, химия, в по-късен етап информатика). Това се прави отчасти за да се покрият нуждите на бързо индустриализиращата се икономика, но също така и за да се спечели надпреварата със Запада в области като въоръжаването, космическите изследвания и спорта. Тази политика дава своите плодове – българските ученици започват редовно да печелят медали на олимпиадите по математика, физика и астрономия, България развива много добра за времето си космическа програма, през 80-те години са подготвени добри компютърни специалисти, а страната постига завидни спортни успехи на световно ниво. 

Българското образование днес

След 10 ноември 1989 година, както в много други сфери на живота, така и в образованието настъпиха сериозни промени. Вместо обаче да се съхранят добрите практики от комунизма, като се съчетаят с изоставени, но доказали ефективността си методи от времето на монархията, българското образование тръгна по пътя на нездравите експерименти, а държавата тотално абдикира от своята роля. В резултат на това, особено през последните 10-ина години, върху образователната ни система беше извършен погром, чиито последици са катастрофални. Да, България продължава да печели медали от олимпиади по математика и физика, но това се случва не благодарение на, а въпреки образователната ни система.