Лалета - първите писмени свидетелства датират от ІХ век
Снимка: Писмени свидетелства за лалетата датират от 9 век
Първите писмени свидетелства за съществуването на лалетата датират от IX век в староперсийската литература.
Турците заимстват култивирането на лалетата от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век.
Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ - от турската дума „тюрбан“.
По-късно, през 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.
Лалето е разпространено по цял свят
Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан.
Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивани са базирани на вида Tulipa gesneriana.
Размножават се чрез луковички. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани като градинските лалета.
