Крепостта Калето в Свищов и превратностите на времето
Снимка: Крепостта Калето, Свищов
На хълм почти в центъра на Свищов е кацнала крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север.
След варварските нашествия от средата на 3 в., на хълма Калето (араб. KALE- крепост, укрепление) в северната част на днешния гр. Свищов е изградена крепост.
На около 150 м. югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4 в. В крепостта са намерени дребни находки отлатенската епоха до късното средновековие, което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.
На базата на исторически извори и археологически материал от проведените там разкопки, крепостта е датирана в 13-14 в. Според османски хроники в 1641 година тя е завзета от влашкия войвода Влад Цепеш, прочул се с радикалното си отношение към османските управници и с привързаността си към екзотични ритуали.
Най-ранно сведение за свищовската средновековна крепост и града, намираме в Хрониката на Нешри, която отразява турското завоюване на българските земи в края на 14 в.
В нея откриваме, че Зищова (Свищов) е причислен към крепостите, влизащи в Шишманова земя. В хрониката се разказва как Али паша, в завоевателния си поход по брега на Дунава, стигнал до свищовската крепост и поискал войводата на Свищов да я предаде доброволно, но той отказал и се приготвил за бой, оказал упорита съпротива и се покорил едва когато му привършили припасите.
Почти същите събития разказват Ханс Леонклау в “Нова хроника на турската нация, написана от самите турци” от 1595 г. и в “Османска история” от Ахмед Джевед паша, издадена през 1864 г. След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 в. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс.
Окончателното й разрушаване става в средата на 19 в., когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.
