Къща-музей на Райна Княгина в Панагюрище: Да сведем глави
Снимка: Къща-музей на Райна Княгина в Панагюрище
Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е къщата-музей на Райна Футекова - главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на Априлското въстание.
Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856 г., се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня.
На 3 май 1950 г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей.
В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж, е представена документално веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка.
Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание.
В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки.
През 1992 г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.
В края на месец март 1876 г. Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници.
На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом.
По време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901 г., Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и снимка на Райна Княгиня със знамето от 1901 г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено. До своята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа. След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отивали на площада“. След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950 г., то е експонирано там.
22 април 1876 - деня на освещаването на знамето, по желание на гражданите Райна Княгня повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива три нови знамена - копия на оригиналното, от които са запазени две - в родната й къща в Панагюрище и във Военноисторическия музей в София.
Двайсет и пет дни след погрома на въстанието Райна Княгиня е заловена от турците и подложена на тежки страдания в Пловдивския затвор. От бесилото я спасяват чужди дипломати, по-късно тя пристига в Русия, учи акушерство, написва своята автобиография и става настойник на 32 спасени деца от Панагюрище. След Освобождението става учителка в Търново, после се омъжва за Васил Дипчев, кмет на Панагюрище. Раждат им се пет сина. Райна осиновява и едно момиченце, сираче. Работи като акушерка в Орландовци.
