Карл Май е роден на 25 февруари 1842 г. в Кралство Саксония
Снимка: Карл Май
Карл Май е немски писател и поет автор на десетки романи за индианци. Неговите най-известни герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд).
Писателят Карл Май е известен като “бащата на Винету” и е най-продаваният немскоезичен автор в света.
Роден в семейство на беден тъкач, Карл Май е 5-то дете. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато малкият Карл е на 4-годишна възраст.
Учил за учител и преподавал няколко години, той е осъден и лежи в затвора на няколко пъти, общо 7,5 год., за кражби, породени от лошото му финансово състояние. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и започва работа в Дрезден като редактор, през 1875 г., публикува първия си роман „Олд Файерхенд“.
Карл Май става известен с появата на романа „Винету“
Олд Шетърхенд, в превод „Поразяващата ръка“, е литературен герой в романите на германския писател Карл Май. Той е приятел и кръвен брат на Винету, който е въображаем вожд на индианското племе мескалеро от апачите.
..."Винаги когато се замисля за индианеца, се сещам и за турчина. Колкото и да е странно това, то все пак си своето оправдание. Въпреки че възможностите за сравнение между индианеца и турчина не са особено големи, те все пак си приличат в известен смисъл, приличат си поне по това, че световното мнение гледа и на единия и на другия като на хора, които почти са си изпели песента, макар че за единия то важи в по-голяма степен, отколкото за другия: когато става дума за турчина, едва ли някой го нарича иначе освен „болния човек“, докато всички, които са запознати със съдбата на индианеца, го наричат „умиращия човек“.
Да, червенокожата раса умира! От Огнена земя чак до далечните северноамерикански езера лежи възнак на земята болният великан, победен и смазан от неумолима съдба, непознаваща милост. Борил се е срещу нея с всички сили, но напразно. Силите му са се изчерпали постепенно. Останало му е малко време да живее и конвулсивните движения, които разтърсват от време на време голото му тяло, известяват приближаващата смърт.
Имал ли е някаква вина за ранния си край? Заслужил ли го е?
Ако е вярно, че всяко живо същество има право на живот, и ако това се отнася както за всички, взети заедно, така и за отделния индивид, то червенокожият има право на съществуване не по-малко от бледоликия и би могъл да изяви претенция да му се даде възможност за самостоятелно обществено и държавно развитие. Наистина някои твърдят, че индианецът не бил имал необходимите качества за основаване и ръководене на държава. Дали това е истина? Аз казвам, че не е, но нямам намерение да ви предлагам само сухи твърдения, защото целта ми не е да напиша някоя научна студия. Бледоликите са имали време да се развиват постепенно. Лека-полека те са се превърнали от ловци в скотовъдци, а после са станали земеделци и занаятчии. Били са им необходими много векове. Но червенокожият не е имал това време, защото никой не му го е предоставил. От него поискаха да направи един огромен скок от най-долното стъпало на човешкото развитие към най-горното, обаче никой не се замисли, че при този скок той ще падне и ще се нарани смъртоносно.
По-слабият трябва винаги да отстъпва на по-силния — това е един жесток закон. Но тъй като той се проявява от сътворението на света, ще трябва, изглежда, да приемем, че тази жестокост или е способна да се повлияе от християнското милосърдие, защото вечната мъдрост, сътворила този закон, е същевременно и вечната любов. А сега имаме ли право да твърдим, че по отношение на измиращата индианска раса някой е показал подобно милосърдие?..."
Следват над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които „Съкровището в сребърното езеро“, „Капитан Кайман“, „Завещанието на инката“, „Кралят на петрола“, „Черният мустанг“, „Край Рио де ла Плата“, „Олд Шетърхенд“, „Горски призрак“, „През пустинята“, „Синът на ловеца на мечки“, „Призракът на Ляно Естакадо“, цикъла романи „Под сянката на падишаха“ (включващ „През дивия Кюрдистан“, „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“), "Князът на бледоликите", "Отчето-нож" и др.
Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води, както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В 3-ия том на "Винету" самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем в издадените в България книги преди 10 ноември 1989 г. религиозната тема е слабо засегната заради идеологически съображения - да не се допусне пропаганда на религията.
