Понеделник, 16.07.2018

Направи си сайт консултации

Начало » Любопитно Новини » Историята на Японския хотел: От построяването до изкоренените вишни от милионера-месар

Историята на Японския хотел: От построяването до изкоренените вишни от милионера-месар

Японският хотел - Витоша Ню Отани, изкоренени вишни
Как се стигна до изкореняването на вишните на Японския хотел

 

Макар „Витоша Ню Отани” или известен като Японският хотел да е една от първите сгради на японския архитект Кишо Курокава, тя отговаря на философията му

Кишо Курокава е роден на 8 април 1934 г. в семейство на известен баща архитект в Страната на изгряващото слънце преди Втората световна война. Курокава  е може би един от най-големите философи сред архитектите, имайки издадени няколко философски книги.

Именно тази му нагласа го прави един от създателите на архитектурното течение Метаболизъм, което се стреми да въведе принципа на рециклирането и движението в архитектурата. Най-голяма популярност метаболистите придобиват по време на световното изложение в Осака през 1970 г.

В нея ясно може да бъде видян неговият стил и да се забележи запазването на естествените цветове на материалите, използвани за строежа. В хотела архитектът проектира и японска градина - единствената на Балканите и до момента, поне по последни данни.

 

 Японската градина на хотел "Витоша Ню Отани е направена като копие на 400-годишната японска градина в главния хотел на веригата "Ню Отани"  в Токио

Кафе в Японския хотел

 

Японският хотел "Витоша Ню Отани" е построен от 1974 до 1979 г. 

Смята се, че по време на проектирането японският архитект се съобразява с българското Възраждане и архитектура от Копривщица и Пловдив. Интересно е да се отбележат 2 момента по време на строежа на хотела през 1974-1979 г., по разкази на очевидци. По време на проектирането българите забелязват, че в сградата не е предвидено вътрешно стълбище. Те поставят въпроса пред Курокава, който учудено отговаря, че има асансьори и няма нужда от стълби. Българите го питат притеснено, какво ще стане, ако спре токът, на което стъписано той отговаря: "Как така ще спре токът?" Все пак японецът  променя плановете и включва стълбище.

Другата случка става при зидането на вътрешна стена от работниците българи. Архитектът минава и поглежда работата на един от тях и му казва, че не му харесва и да я преправи. След време отново се връща, вижда повторния резултат и не остава доволен. Тогава японецът взривява стената, заявявайки на работниците да я изградят наново, както трябва, този път с техни собствени средства.

 Японската градина на Японския хотел

 

Завършеният през 1979 г. „Витоша-Ню Отани“ е сред най-големите в София с над 440 стаи. За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара

„Витоша-Ню Отани“, „Кемпински-Зографски“ или просто Японският. Хотел е символ на топлите българо-японски връзки, емблема на услуги от най-висок клас и доказателство как под един покрив могат да спят Хелмут Кол и Али Агджа, император Акихито и Карлос Чакала, Енио Мориконе и Орнела Мути.

  
Всичко започва през 1973 г. когато Станиш Бонев, член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, а по-късно заместник-председател на Министерския съвет, пътува на 15-дневна опознавателна командировка в страната на изгряващото слънце.  В Токио спи в хотел, който много му допада като архитектура, комуникации и обслужване. Казва се „Ню Отани“. Като се връща в София, Бонев предлага на ген. Иван Врачев – по това време председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър – да посети обекта и да го вземе за модел при изграждане на аналог в София.

„Така се роди идеята за хотел „Витоша-Ню Отани“ в кв. „Лозенец“, разказва Станиш Бонев в книгата си „Времето, в което живях, и хората, с които работих“.


За създаването на японски хотел в София по времето на комунизма може да се търсят и по-дълбоки причини. „Времето на най-активните, плодотворни и благодатни отношения между България и Япония са годините, в които Людмила Живкова застава начело на културната политика на българската държава“, пише д-р Евгений Кандиларов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридиски“. Дъщерята на Тодор Живков за първи път посещава Япония по време на световното изложение „Експо 70“. През следващите години интересът към „японското икономическо чудо“ кристализира в целенасочена политика, която ще превърне азиатската страна в приоритетен партньор отвъд „желязната завеса“.
Първата копка е направена през 1975 година, а строителството продължава по-малко от 4 години.

Откриването на „Витоша-Ню Отани“ в София неслучайно е през 1979 г. когато Людмила Живкова дава начало на голямата изложба в Япония „Тракийско изкуство и култура по българските земи“

Людмила Живкова - 70-те години

 

Лентата на хотела е прерязана за 24 май, като събитието се съчетава с петата сесия на Българо-японския комитет за икономическо сътрудничество. През октомври същата година в страната гостува японският престолонаследник принц Акихито заедно с принцеса Мичико. „Витоша-Ню Отани“ е българо-японска инвестиция във всяко отношение. Архитектурата е на Кишо Курокава и съчетава азиатска изчистена линия с елементи от възрожденската ни архитектура – в интериора и каменната зидария отвън. Строителството е дело на „Техноекспортстрой“, управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“, но персоналът е от българи.

Славният в миналото Японски хотел, от края на миналата година си има и нов собственик. Това е бизнесменът Ветко Арабаджиев, а новото му име е „Кемпински Виктория“. 

Кметът на район „Лозенец“ Любомир Дреков е наложил глоба на собственика на хотел „Маринела“ (бившият Витоша Ню Отани и Кемпински) Ветко Арабаджиев заради изкоренени японски вишни

Цъфтящите декоративни вишни са характерни за много държави в Източна Азия, включително Япония, Корея и Китай. В Япония има изключително голямо разнообразие от цъфтящи вишни (сакура) – над 100 сорта.  Вишневият цвят т.е. цветът на вишневото дърво е известен като сакура (sakura).

 

Японски вишни пред японския хотел

 

Глобата, която трябва да плати Арабаджиев, е 50 000 лева. Сигнал за това, че се изкореняват дървета, подадоха бдителни граждани. От общината веднага направиха проверка, която установи, че дърветата няма да бъдат унищожени, а ще бъдат преместени до суши бара. На мястото на изкоренените дървета пък ще бъдат засадени палми.

Ветко Арабаджиев купи хотела миналата година и го прекръсти на "Маринела".

Собствениците на хотела - Ветко и Маринела Арабаджиеви, обясняват какво се е случило с японската вишна в писмо до медиите: "Във връзка с преустройството на помещението сме възложили на специализирана фирма за озеленяване и поддръжка на ландшафта да предприеме всички законови мерки за защита и рекултивиране на растителността пред заведението. Целта е да се създаде място – красиво и приятно за децата и семействата на кв. “Лозенец” и на софиянци, в хармония с традициите на тази значима за столичани сграда. След сериозни проучвания с цел запазване на растителността пред наетото помещение, предприехме действия по съхранението й с оглед предпазване от предстоящите ремонтни дейности. За опазването на японската вишна и преместването й в градината сме ползвали специалисти агрономи. Според специалистите положените грижи и присаждането на дървото в емблематичната вътрешна Японска градина към хотела са били навременни и адекватни, като дървото ще продължи да краси кв. Лозенец и да радва столичани."

 

Изкоренени вишни на Японския хотел

 По материали на в-к Преса и btv

Е-здравеЙ Любопитно

 

08-04-2018 | виж всички новини | 



loading...


comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio