Гори Нотр Дам Парижката Света Богородица: Сърцето на Франция
Снимка: Гори Нотр Дам Парижката Света Богородица
Пожарът в катедралата „Нотр Дам” е страшен шок за всички французи, тъй като тя е най-големият символ на Париж едновременно с Айфеловата кула.
„Света Богородица“, наричана още Парижката „Света Богородица“ (на френски: Notre-Dame de Paris – Нотър Дам дьо Пари), е католическа катедрала в Париж.
Построена е през 1163 – 1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена, в центъра на града. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
Катедралата „Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада.
Дълга е 130 m и е широка 50 m, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 m. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 t., а само езикът ѝ надвишава 500 kg. Стрелата е с височина 96 m.
Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 m, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.
„Парижката Света Богородица“ (на френски: „Notre-Dame de Paris“) е роман на прочутия френски писател, критик, публицист, художник, общественик и поет Виктор Юго.
Романът е публикуван през 1831 г. Действието се развива в Париж, Франция през Средновековието (1482 г.) по времето на Луи XI. Виктор Юго започва да пише романа „Парижката Света Богородица“ до голяма степен, за да накара съвременниците си да осъзнаят стойността на готическата архитектура, която е пренебрегвана и често разрушавана, за да бъде заменена от нови сгради или промяна на части от постройки в по-нов стил. Циганката Есмералда (родена като Агнес) завладява сърцата на много хора, включително и на капитан Феб и Пиер Гренгоар, но особено на Квазимодо и неговия настойник архидякон Клод Фроло. Фроло се разкъсва между натрапчивата си похот към Есмералда и правилата на катедралата „Парижката Света Богородица“. Той нарежда на Квазимодо да я отвлече, но гърбушкото е заловен от Феб и неговите пазачи, които спасяват Есмералда. Внушителната сграда на катедралата с масивни стени, високи кули, камбанарии и тайнствена вътрешност е всевиждащ статичен очевидец на действията в повествователните равнища на романа. Нейните зловещи подземия са " един вид втора сграда, в която се слизаше, вместо да се изкачва".
Едит Пиаф - Notre Dame de Paris
На 15 април 2019 г., малко преди 18:50 ч. местно време, избухва пожар на покрива на катедралата „Света Богородица“, Париж, Франция, който нанася значителни щети на сградата. Шпилът и покривът на катедралата се срутват по време на пожара.