Генно-модифицираните храни ГМО - невидимата заплаха е навсякъде
Снимка: ГМО предизвиква мутация на гените, което води до рак
Генномодифицираните организми – ГМО се получават с използването на специални молекулярно-биологични технологии, наречени „съвременна биотехнология”.
В България е най-популярен терминът „генно инженерство”. Тази технология означава вкарване на специално подбрани индивидуални гени от организма на един вид в друг организъм. Полученият организъм е напълно изкуствен и непознат в природата.
Но ако един хранителен продукт е генно-модифициран, т.е. създаден по изкуствен начин, не е ясно как той ще се отрази върху организма, т.е. въздействието му върху човешкия организъм в бъдещето е непредсказуемо. Много изследвания в последното десетилетие еднозначно доказват, че ГМО са изключително опасни за здравето.
При създаването на ГМО се използват различни методи
При рекомбинантни методи се създават нови комбинации генетичен материал чрез вкарването на молекули нуклеинова киселина (които са произведени извън организма по всякакви начини) във всеки вирус, бактерия или други системи и включването им в друг организъм, в който те не се срещат, но могат да се размножават продължително време. Комплексът от методи предвижда вкарването в организма на наследствен материал, изработен извън организма, с микроинжекции, макроинжекции и микроинкапсулации.
При методи за сливане на клетките или методи за хибридизация на клетките, живите клетки с новите комбинации генетичен материал се формират със сливането на две или повече клетки чрез метод, който не се среща в природата. Т.е. с генното инжнерство се създава един напълно изкуствен продукт, който се нарича още трансген.
Защо производителите ни хранят масово с трансгени?
Привържениците на ГМО твърдят, че те са безопасни за здравето и че с тях светът ще бъде спасен от глад, тъй като ГМО-растенията могат да дават богата реколта и са много устойчиви в различни природни условия; по-евтини са от натуралните продукти и затова производителите масово ги влагат в продукцията си, за да намалят себестойността й.
Затова на българския пазар има салам от 3 лева, кренвирши от 4 лева, наденици от 4 лева и т.н.
История на ГМО
Официалната рождена година на ГМО е 1994 г., когато в САЩ за пръв път са отгледани домати, които запазвали напълно качеството си при транспортиране.
През 1995 г. американската компания „Монсанто” пуска на пазара генно-модифицирана соя, в която е инжектиран чужд ген, с цел да се повиши устойчивостта й на плевели. Оттогава започва масовото заливане на световния пазар с ГМО-соя, която се използва в почти всеки продукт.
Най-разпространени генно-модифицирани храни
Вече са създадени картофи, които не са нападани от колорадски бръмбар, пшеница, която е устойчива на сушата с ген на скорпион, ягоди с гени на бактерии за по-продължително съхранение и други.
Най-разпространените ГМО-растения в света освен соята и картофите, са царевицата, рапицата, доматите, тиквичките, пъпешите, папаята, оризът. Като добавка ГМО се среща в месните и рибните полуфабрикати, сладкарските изделия, чипсовете, пуканките, кетчупите, сладоледа, шоколада, фаст-фуда и още много други.
Специалисти твърдят, че 90% от вноса на хранителни продукти съдържат ГМО-соя и ГМО-царевица. Най-много ГМО-храни произвеждат САЩ и Аржентина, особено големите транснационални компании.
Соево масло. Използва се в сосовете, пастите, бисквитите и добре изпържената храна във вид на имитация на скъпата и истинска мазнина, с цел да се придаде привидно вид на продукт с високо качество.
Необезмаслено соево брашно, което се използва като набухвател за тесто в хлебопекарството.
Растителни масла или растителни мазнини. Най-често може да се срещнат в бисквитите и чипсовете.
Малтодекстринът е вид нишесте, което действа като “основен агент” (промотор) и се използва в детското хранене, супите на прах и в десертите на прах.
Ксантам е евтин мастен елемент, който е извлечен от зърнени култури, използва се в нискокачествените супи, от типа “добави вода” и в бульоните.
Глюкоза или глюкозен сироп. Това е захар, която може да се произведе от нишесте, използва се като подсладител, съдържа се в напитките, десертите, при храните в бързото хранене в ресторантите fast food.
Декстрозата е подобна на глюкозата, може да се произведе от маисово нишесте. Използва се в бисквитите, чипсовете за постигане на кафяв цвят, както и за подсладител в енергийните спортни напитки.
Сироп с повишено съдържание на фруктоза. Прилича на декстрозата, но е по-сладък, използва се в същите продукти, където глюкозата и декстрозата.
Евтините салами и кремвирши с цена около 4-5 лв за килограм, а също и пушените колбаси.
Соевото брашно се използва масово при производството на кайма, хамбургери, пълнежи.
ГМО водят до образуване на ракови тумори
Учени твърдят, че когато чуждият ген попадне в организма заедно с храната, той не може да се внедри в генома на човека, само блуждае из организма и провокира синтез на белтъчини.
Въпросът, който си задаваме, е до какво може да доведе този синтез?
Онколозите имат еднозначен отговор – този синтез на белтъчини е мутация на клетките, която води до образуването на ракови тумори!
ГМО отслабват имунитета
Специалисти откриха пряка връзка между употребата на ГМО-храни и отслабването на имунитета, увеличаването на алергиите, засилването на устойчивостта към антибиотиците и свойството да се натрупват хербициди, опасност от ракови заболявания.
В САЩ 70% от населението страда от алергии, а там ГМ-храните се продават свободно.
