Флеминг използва пеницилина като лекарство за пръв път на 9 януари 1929 г.
Снимка: Флеминг пръв използва пеницилина за лечение
Пеницилинът е първият в света антибиотик, открит от Александър Флеминг през 1928 г. Пеницилинът спада към групата на бета-лактамите.
Според спектъра си на действие се различават:
- тесноспектърни - биосинтетични и бета- лактамазоустойчиви
- широкоспектърни - аминопеницилини, карбоксипеницилини, уреидопеницилини
Откриването на пеницилина се приписва на шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за употреба като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова награда за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва "ореол", в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum.
Флеминг измисля терминa "пеницилин", за да опише пеницилиновия мухъл.
Дори в тези ранни етапи, пеницилинът се оказва най-ефективен срещу Грам-положителните бактерии, и неефективен срещу Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг смята че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни, и отбелязва неговата стойност при изолация на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип) (сега познат като Haemophilus influenzae).
