Емилиян Станев е роден на 28 февруари 1907 г. в Търново
Снимка: Емилиян Станев
Истинското име на Емилиян Станев, известен с повестите "Крадецът на праскови" и "Търновската царица", е Никола Станев.
Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.
Първата му книга - сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948).
През 1948 г. излиза едно от най-известните произведения на Емилиян Станев - повестта „Крадецът на праскови“
"Крадецът на праскови" с Невена Коканова Раде Маркович
"...Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите й очи. Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизираха и караха всяка клетка от тялото й да затрепти, да се спаси от тяхната светлина, но вместо да направи това, продължаваше да стои и да слуша какво й говори той. — Трябва да ви виждам — чуваше гласа му, отекващ в самата й душа. — Леко понасям всичко, когато мисля за вас… Тогава лагерът не ми се вижда толкова страшен и животът ми става поносим… Тия минути ми възвръщат вярата в живота… Той изговори няколко думи на своя роден език, които тя не разбра, ала почувствува тяхната пламенна искреност. — Не знам нищо за вас, почти не ви познавам — прекъсна го тя. — Какво искате да знаете! Аз съм само един пленник, който сам не знае какво е. Тя чу своя глас да пита: „Нямате ли жена?“ — и това я ужаси. Той се усмихна и показа ръцете си с дългите голи пръсти. Тя се смути. — Трябва да си отида — рече тя и погледна към колибата. — Слугинята ще се безпокои и ще тръгне да ме дири. — Останете още една минута. — Не бива. Днес съм много заета. — Тя си спомни за роклята, която трябваше да ушие до вечерта. Тая мисъл тутакси я загрижи, нещо притисна гърдите й и помъгли светлината в очите й: „Нима за роклята? — помисли си тя. И отговори: — Не, не за нея, а за друго… За него. Утре той пак ще дойде…“ — И пак усети тоя задъхващ страх да минава по тялото й като тръпка. — Отивате ли си наистина? — попита той, като взе ръката й. — Да, трябва — Гласът й бе мек, топъл и загрижен. Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни… Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата непохватно и бързо, изгаряща от срам, от страх и от възбуда, със страшно пламнало лице и със същински вихър от мисли в главата. И докато тичаше нататък между клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които сякаш я гонеха: „Утре по това време пак…“
„Крадецът на праскови“ е български игрален филм (драма) от 1964 година, по сценарий и режисура на Въло Радев. Оператор е Тодор Стоянов. Създаден е по едноименната повест на Емилиян Станев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков.
През Първата световна война във Велико Търново е организиран лагер за военнопленници. Охраната е слаба, а пазачи и затворници са в близки приятелски отношения. Иво Обренович (Раде Маркович) е подпоручик от сръбската армия — пленник в лагера. При опита си да набере малко праскови от градината на коменданта се запознава със съпругата му – Лиза (Невена Коканова). Въпреки войната, въпреки условията при които се запознават, между двамата се поражда симпатия. Дали двамата влюбени ще успеят да победят обстоятелствата? Дали е правилна тяхната връзка и въобще възможна ли е?
След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г. Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.
Чернишка от повестта на Емилиян Станев е лисица.
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България.
От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.
"Търновската царица" с Камелия Тодорова
Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
