Петък, 15.11.2019

Начало » Рожденици » Емил Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, Франция

Емил Зола е роден на 2 април 1840 г. в Париж, Франция

Емил Зола е роден на 2 април 1840 г.
Емил Зола

 

Емил Зола е влиятелен френски романист, основател и виден представител на натурализма („природата, видяна през темперамента“, по собствените му думи).

Зола е автор на прочути романи като „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други.

 

 

 

Емил Зола – живот в дати

1846 г. – Семейство Зола се премества в Екс-ан-Прованс.

1847 г. – Франсоа Зола умира, семейството изпада в тежко материално положение.

1852 г. – Зола постъпва в колеж. Проявява склонност към естествените науки и физиката. Първи стихотворни опити.

1856 г. – Семейството отново се премества в Париж. Зола постъпва в лицея „Сен Луи“. Увлича се от поезията на романтиците – Юго, Мюсе и др.

1859 г. – Скъсан на зрелостния изпит.

1860 – 1861 г. – Работи в търговски складове срещу незначително възнаграждение. Пише стихове, повлияни от Мюсе – „Родолфо“, „Паоло“ и др.

1862 – 1863 г. – Постъпва като опаковчик в известната издателска и книгоразпространителска къща „Ашет“, по-късно става завеждащ рекламен отдел. Първи запознанства с парижките литератори – Иполит Тен и др.

1864 г. – Литературен дебют в „Пти журнал“. Като отделна книга излизат „Разкази на Нинон“.

1865 г. – Излиза повестта „Изповедта на Клод", посветена на Сезан и Бай. Сътрудничи в печата. Начало на приятелството с братя Гонкур.

1866 г. – През януари напуска работата в „Ашет“ и се отдава изцяло на литературна дейност. Излизат повестта „Заветът на мъртвата“ и сборникът „Моите омрази“.

1867 г. – Пол Сезан го запознава с художниците-импресионисти. Издава „Едуард Мане“, романите „Потайностите на Марсилия“ и „Терез Ракен“.

1868 г. – Излиза романът „Мадлен Фера“. Работи върху първоначалния план на „биологичната и социална история на едно семейство по време на Втората империя“. Започва „Кариерата на Ругоновци“.

1869 г. – Планът на „Ругон-Макарови" е представен на издателя Лакроа.

1870 г. – Жени се за Александрин Меле, родена 1839.

1871 г. – „Възходът на Ругоновци“, „Плячката“.

1872 г. – Договор с издателя Жорж Шарпантие за издаване на цялата серия „Ругон-Макарови“. Приятелство с Флобер и Тургенев.

1873 г. – „Търбухът на Париж“. „Терез Ракен“ е преработена на пиеса.

1874 г. – „Завоюването на Пласанс“, пиесата „Наследниците на Рамбурден“.

1875 г. – „Грешката на абат Муре“.

1876 г. – „Негово превъзходителство Йожен Ругон“.

1877 г. – „Вертеп“. Ожесточена кампания на критиката, обвиняваща Зола в порнография и антидемократизъм. Огромен успех на романа сред читателите.

1878 г. – Купува къща в Медан, където живее 8 месеца в годината. „Една любовна страница“.

1879 г. – „Нана“ започва да излиза във „Волтер“, придружен от шумна реклама. Нападки от страна на критиката, успех сред читателите.

1880 г. – Майката на Зола умира в Медан. Излиза сборникът „Медански вечери“ с участието на Зола, Мопасан, Юйсман и др. Сборник статии „Експерименталният роман“.

1881 г. – Сборниците статии „Една кампания“, „Натурализмът в театъра“, „Нашите драматурзи", „Романистите-натуралисти", „Литературни документи“.

1882 г. – „Врящото гърне“.

1883 г. – „За дамското щастие“.

1884 г. – „Радостта да живееш“. Пътува в Северна Франция.

1885 г. – „Жерминал“.

1886 г. – „Творбата“ – роман, в който Зола е изобразил себе си и своите приятели. Остра реакция от страна на Сезан.

1887 г. – „Земя“ – нова вълна на враждебни критики.

1888 г. – „Мечта“. Зола е провъзгласен за кавалер на Почетния легион. Кандидатсва за Академията, но бива отхвърлен.

1890 г. – „Човекът-звяр“.

1891 г. – „Пари“.

1892 г. – „Разгром“. Зола е обвинен в антипатриотизъм.

1893 г. – „Доктор Паскал“ – последен том от серията „Ругон-Макарови“.

1894 г. – Започва серията „Три града“ с романа „Лурд“. Нападки от страна на клерикалните среди. Романът е включен в списъка на забранените книги.

1895 г. – Пътешествие до Италия.

1896 г. – „Рим“.

1897 г. – Сборник статии „Нова кампания“. През ноември Зола проучва предоставените му от журналиста Бернар Лазар документи по делото на капитан Алфред Дрейфюс.

1898 г. – Открито писмо до президента на републиката Феликс Фор – „Аз обвинявам“ (в-к „Орор“, 13 януари). Рязко поляризиране на общественото мнение. Започва ново дело след обжалване. По настояване на своите защитници. Зола емигрира на 13 юли в Лондон. Същия ден произнесена задочната присъда срещу него – една година затвор и 3000 франка глоба. Излиза „Париж“.

1899 г. – Живее в покрайнините на Лондон. Излиза романът „Плодовитост“ от серията „Четирите евангелия“. Прибира се в Париж за 5 юни. Дрейфюс е върнат от каторгата за преразглеждане на делото, осъден е наново, но помилван.

1900 г. – Изучава героите на утопичния социализъм.

1901 г. – „Труд“.

1902 г. – Умира на 29 септември в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести. Речи на Анатол Франс и др.

1903 г. – Излиза „Истината“ – последния недовършен роман от „Четирите евангелия“.

1908 г. – Прахът му е пренесен тържествено в Пантеона. Едновременно е организирана шумна контра демонстрация, при която бива ранен реабилитарният през 1907 г. Алфред Дрейфус.

е - Здраве и култура Звездни рожденици

09-10-2019 | виж всички новини | 





comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio