Четвъртък, 20.09.2018

Направи си сайт консултации

Начало » Любопитно Новини » Днес България се покланя пред своя син Васил Левски

Днес България се покланя пред своя син Васил Левски

Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г.
Поклон пред Васил Левски!

 

 Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски – едни от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата.

Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеологията му вдъхновява много българи, днес той е национален герой.

 

 

 

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово.

Родителите му - Иван Кунчев Иванов и Гина Караиванова имат още четири деца. Васил учи във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851, когато умира баща му. Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семейството си. Започва като послушник при вуйчо си Василий. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.

Монашеството обаче не описва будната и непокорна същност на Апостола. Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник. На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Качествата му далеч не остават незабелязани. Прозвището си получава благодарение на „левския” си скок по време на военна тренировка.

През 1867 г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите недостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилата си фраза: „Ако печеля, печеля за цял народ – ако губя, губя само себе си”, чрез която разкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.

Левски бива заловен при Къкренското ханче от турската полиция.

За негови предатели се считат поп Кръстьо и Димитър Общи, по-рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност. Левски е отведен в София, където го очаква неравен процес. Заради раните си Апостолът не може дълго да бъде идентифициран. Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказвани. Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски се признава за виновен, в обвинение, че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства.

Васил Левски е обесен на 18 февруари, 1873 г. в околностите на София.

Защо 18, а не 19 февруари?
Историческите извори осветляващи живота и делото на Апостола на българската свобода В. Левски категорично сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. 
От десетилетия обаче годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари.  Причината за това противоречие се крие в непознаването на календарите.
През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.
Така например рожденната дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Избухването на Априлското въстание на 20 април по стар стил, днес също правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари. Така тази дата, макар и грешно наложена, е придобила гражданственост и днес на повечето места в страната почитта към паметта на Апостола се отдава именно на този ден. 
Васил Левски!

Отива си борбена и възвишена личност, патриот, национален герой, светец…

Поклон!

Е-здравеЙ Любопитно

18-02-2018 | виж всички новини | 



loading...


comments powered by Disqus

Коментари










Най-четени

 За теб

Design and Development:
DREAMmedia Creative Studio