10 на сто от европейците страдат от хронични бъбречни заболявания
- 10 на сто от европейците страдат от хронични бъбречни заболявания, а 250 000 са на диализа
- В България половин милион души имат намалена или нарушена бъбречна функция, но не ходят на лекар
За осма поредна година се отбеляза Световния бъбречен ден, който премина под егидата на Международната федерация на бъбречните фондации /IFKF/, Българска бъбречна асоциация и Българското нефрологично дружество.
По този повод в МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен” се проведе пресконференция, която даде началникът на отделението по „Нефрология и диализно лечение” д-р Цветелина Ефтимова. На нея присъстваха д-р Иванка Нинова, нефролог с над 25-годишен опит и най-младото попълнение на екипа, отличникът на випуск 2012 г. на МУ - Плевен д-р Цветомира Цвятковска.
„Световният бъбречен ден се отбелязва, за да се насочи вниманието на обществото, да се повиши здравната му култура и да се акцентира на проблемите и бъбречните заболявания. Мотото на тазгодишния Световен бъбречен ден е „Остри и хронични бъбречни заболявания”. Неслучайно на едно от заседанията на Европейския парламент е разгледан проблемът с бъбречните заболявания като тихата епидемия на Европа. Тиха, защото тези заболявания протичат без симптоми. Ние разполагаме с модерна апаратура и възможности за диагностика, но заболяванията се откриват в късен етап, когато не можем да сме ефективни, а бъбречната функция е нарушена и се налага преминаването към хемодиализно лечение”, каза д-р Ефтимова. По статистически данни над 10% от населението в Европа има някаква степен на хронично бъбречно заболяване. Процентът обаче е по-висок, а причината е, че няма мислене в тази посока. Пациентите нямат здравната култура, за да провеждат профилактика, лекарите пък нямат клиничното мислене, за да правят диагностични изследвания и скрининг.
Над 250 000 пациенти в Европа провеждат хемодиализно лечение, защото не са открити навреме бъбречните заболявания, водят до загуба на бъбречната функция. У нас по данни на Българската бъбречна асоциация, над половин милион души имат намалена или нарушена бъбречна функция.
„Прави впечатление, че българинът се е научил и проследява нивото на холестерола си, но не знае, какво е креатинин, който е показател за бъбречната функция. Хората не са наясно, с какво се занимава нефрологът. Представата им за болни бъбреци е само болката в кръста. Бъбречно каменната болест е едно заболяване, което дава признаци, но има други заболявания, които опустошават бъбреците и причиняват ранно инвалидизиране, както и загуба на работоспособност на 25-45-годишна възраст”, допълни д-р Ефтимова. Българинът е добре да знае, че ако има високо кръвно, трябва да се прегледа и от нефролог. Високото кръвно, след 5-10 години води до увреждане на бъбречната функция. Българинът, гледайки рекламите по телевизията, особено тези, които са за простатната жлеза и нощното ставане, не се замислят, че причина за това може да са и бъбреците.
„Добре е, да се повиши вниманието на пациентите, но и на личните лекари относно откриването и уточняването на бъбречните заболявания. Тук в МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен”, вече трета година сме създали добра традиция. Диспансеризираме пациентите си, като те се наблюдават в Диагностично консултативния блок. Всички, които са били хоспитализирани, знаят че когато се изпишат, подлежат на проследяване и контролни прегледи. От тази година стартирахме и с отделение по диализно лечение. Целта е да предложим високо ниво на медицинска дейност, което е съобразено с последните стандарти. Центърът е с 12 поста, което е голям капацитет. Работи на три смени. Процедурите се покриват от здравна каса и пациентите не плащат нищо. Апаратурата е на високо ниво. Знаете, че в Плевен водата е твърда, но това най-добре знаят пациентите ни. Високите нива на калций, са основният риск за тях. Те са и най-честата причина за смъртност сред диализно болните. За това и апаратурата и системата за водоподготовка са с висок капацитет, а водата е добре омекотена.Техниката за диализните процедури е с широки параметри и възможности за индивидуално профилиране, за да протича бавно и комфортно за пациента, но и да се постига максимален ефект на очистване на кръвта. Диализаторите или т.нар. изкуствени бъбреци също са прецизирани добре, като тук не се прави икономия, защото най-важно е постигането на максимално очистване на кръвта на пациентите”, обясни нефрологът.
Д-р Ефтимова даде и няколко насоки, които е добре да спазваме, а на първо място да не консумираме сол, тъй като тя е една от причините за увреждане на бъбреците.
„Солта е основна причина за увреждане на бъбреците. Ние изписваме медикаменти, за да лекуваме хипертония, но забравяме да напомним, че трябва да се спре приема на сол. Показателен е случаят с японец, който е бил с високи стойности на кръвното налягане. Той консумирал само ориз, а от 200 на 120 кръвно, след режима и пълното изключване на солта постигнал артериални стойности от 120 на 80”, каза д-р Ефтимова. Дори и в хляба, който се продава има сол,която е в големи количества. Хранително вкусовата индустрия е противник на здравето, но това трябва да бъде приоритет и държавна политика.
„Хората трябва да се научат да пият достатъчно течности. Приемайки по една чаша вода -измъчваме бъбрека и го натоварваме. Много по-лесно ще им е, ако ние осигурим вода, за да може бъбреците да отделя урина в рамките на 1-1,5 литра за денонощие. Нормалният прием на вода е от 1-1,5 литра, а за хората с проблеми течностите да са и над два литра”, обясни специалистът. Д-р Ефтимова развенча и мита, че приемът на много вода товари сърцето. „Сърцето се товари от солта, която съдържа водата в организма. Научавайки се да не ядем солено и да пием вода, няма да имаме и повишено кръвно налягане”, обясни нефрологът.
На бъбреците пречи и прекомерния прием на белтъци. „Не е добре за вечеря да се консумират - 10 кебапчета, които да са основно меню. Не съм привърженик на вегетарианството, особено в детска възраст, но когато организмът е зрял, може да се намали приема на белтъци и не се прекалява с месото. А ако българите правят поне тези три неща, те по-малко ще се срещат с нас”, завърши д-р Цветелина Ефтимова.
